10 вечни цитата от творчеството на Димитър Талев

Димитър Талев е роден в град Прилеп на 1 септември 1898 година. Той е един от най-големите български писатели, създава традиции в тълкуването на българската душевност, характер и поведение. Неговите произведения са преведени на над 20 езика.  Авторът на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ ни е оставил несметно литературно богатство. Подбрахме 10 цитата от неговото творчество:

1. „Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.” 

2. „Човек не бива и не може да живее само за себе си.” 

3. „Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.” 

4. „Но това е най-важното: човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.”

5. „Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...”

6. „- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука - посочи той гърдите си, - Тука нещо се скъса.”

7. „Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.”   

8. „Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”

9. „Вярвай, че ще те обичат за това, което си, и свиквай да те мразят за същото.”

10. „Нам ни е нужно да бъдем всички заедно и на едно место. Да вървим по пътя, който ще ни събере, а не да търсим все нови пътища, които ни разединяват. Ние ще надвием, ако сме всички заедно.”

Още:

10 вечни цитата от творчеството на Елин Пелин