Най-продаваните български книги за октомври 2015
Представяме ви топ 10 на най-продаваната българска художествена литература за октомври 2015 според класацията на книжарници „Хеликон“:
1. „Калуня-каля“ от Георги Божинов
Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г. Новото издание на „Калуня-каля“ върна Георги Божинов в българската литература и пренареди челото й. Наричат я книга за Априлското въстание, книга за българомохамеданите в Родопите, но нито едно подобно определение не може да синтезира най-пълно нейната многопластовост. Този исторически роман е един нов поглед, който липсваше в българското ни самосъзнание. Един български роман, който пасна като липсващ камък в колоната, крепяща българския дух. И няма да е пресилено, ако речем, че „Калуня-каля“ на Георги Божинов възвърна поизгубеното ни национално самочувствие.
2. Гръцко кафе от Катерина Хапсали
„Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за границите на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта.
3. Орлов мост от Владимир Зарев
Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите... Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново.
На този фон Владимир Зарев разказва историята на една изумителна и невъзможна любов.
4. Възвишение от Милен Русков
Тази книга ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.
5. Физика на тъгата от Георги Господинов
Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва -постапокалиптичен читател, бог или охлюв.
6. Монго и други работи от Калин Терзийски
Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това - колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в „Монго и други работи“ са колоритни. Контрастни. И черното, и оранжевото са изключителни цветове. Сред всевъзможни герои - санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи проститутки и тъжно-хитри цигани - разказвачът бере малките цветя на своите чувства. Просто е.
7. Докато дишам от Георги Томов и Дейна Бренченс
След 10-ти ноември съдбата на Вяра, дете на генерал от бившите репресивни служби, и нейните две дъщери близначки, е низ от възходи и падения. Злото има различни лица и проявления, умее да се притаява и прикрива, но истинските стойности, които дават смисъл на всяко осъзнато съществувание, са изконни и общочовешки, неподвластни на исторически и културни наслоявания, национални, икономически и идеологически различия. Художествено достоверен и динамичен, нагнетявайки напрежение до самия край, романът е майсторски поднесен с премерено чувство за хумор и ирония, образен език и запомнящи се герои.
8. Надали, ама а дано/ А дано, ама надали от Джеки Стоев и Джони Пенков
Книгата „Надали, ама а дано / А дано, ама надали“ може да се чете отпред назад и отзад напред, а неговото съдържание е в типичния за авторите забавен стил, преведен през погледа на сексуални и политически интерпретации.
Чарли, Джеки и Джони са приятели от повече от 50 години и освен общата джипка те споделят едно много специално и трудно достижимо състояние на духа – ведрото отношение към света лесно се вижда в тяхната работа и всеки зрител, читател, събеседник или слушател може лесно да се зарази. Внимавайте!
9. 18% сиво от Захари Карабашлиев
Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови.
10. Пътуване към себе си от Блага Димитрова
„Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото: Само дълбоките дири значат истински изживян живот.
1. „Калуня-каля“ от Георги Божинов
Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г. Новото издание на „Калуня-каля“ върна Георги Божинов в българската литература и пренареди челото й. Наричат я книга за Априлското въстание, книга за българомохамеданите в Родопите, но нито едно подобно определение не може да синтезира най-пълно нейната многопластовост. Този исторически роман е един нов поглед, който липсваше в българското ни самосъзнание. Един български роман, който пасна като липсващ камък в колоната, крепяща българския дух. И няма да е пресилено, ако речем, че „Калуня-каля“ на Георги Божинов възвърна поизгубеното ни национално самочувствие.
„Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за границите на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта.
3. Орлов мост от Владимир Зарев
Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите... Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново.
На този фон Владимир Зарев разказва историята на една изумителна и невъзможна любов.
4. Възвишение от Милен Русков
Тази книга ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.
5. Физика на тъгата от Георги Господинов
Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва -постапокалиптичен читател, бог или охлюв.
6. Монго и други работи от Калин Терзийски
Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това - колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в „Монго и други работи“ са колоритни. Контрастни. И черното, и оранжевото са изключителни цветове. Сред всевъзможни герои - санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи проститутки и тъжно-хитри цигани - разказвачът бере малките цветя на своите чувства. Просто е.
7. Докато дишам от Георги Томов и Дейна Бренченс
След 10-ти ноември съдбата на Вяра, дете на генерал от бившите репресивни служби, и нейните две дъщери близначки, е низ от възходи и падения. Злото има различни лица и проявления, умее да се притаява и прикрива, но истинските стойности, които дават смисъл на всяко осъзнато съществувание, са изконни и общочовешки, неподвластни на исторически и културни наслоявания, национални, икономически и идеологически различия. Художествено достоверен и динамичен, нагнетявайки напрежение до самия край, романът е майсторски поднесен с премерено чувство за хумор и ирония, образен език и запомнящи се герои.
8. Надали, ама а дано/ А дано, ама надали от Джеки Стоев и Джони Пенков
Книгата „Надали, ама а дано / А дано, ама надали“ може да се чете отпред назад и отзад напред, а неговото съдържание е в типичния за авторите забавен стил, преведен през погледа на сексуални и политически интерпретации.
Чарли, Джеки и Джони са приятели от повече от 50 години и освен общата джипка те споделят едно много специално и трудно достижимо състояние на духа – ведрото отношение към света лесно се вижда в тяхната работа и всеки зрител, читател, събеседник или слушател може лесно да се зарази. Внимавайте!
9. 18% сиво от Захари Карабашлиев
Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало. По пътя. Не на Джак, а на Зак. За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш. Романът на Захари е поредица от снимки с думи. Някои от тях - рентгенови.
10. Пътуване към себе си от Блага Димитрова
„Пътуване към себе си“ е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата, защото: Само дълбоките дири значат истински изживян живот.
Най-продаваните български книги за октомври 2015
Прегледан от rodnoto.bg
на
2015-11-06T14:44:00+02:00
Рейтинг:
Няма коментари: