Народни занаяти: Дърворезба

В миналото българите били земеделски народ. За да осъществяват своите ежедневни дейности, те се нуждаели от инструменти и инвентар, които не можели сами да направят. Така възникнали занаятите. Повечето от тях трябвало да улеснят работата на полето или в домакинството, но имало и такива, които доставяли красота в трудното ежедневие. Дърворезбата е един от тези занаяти.

Тя била три вида – овчарска, домашна и църковна. Овчарската дърворезба била най-проста – нейните изделия били предимно овчарски геги, свирки, кавали и други подобни с по-прости форми и украси.

Домашната дърворезба била особено популярна през XIX в. Българите украсявали с нея домовете си и колкото по-сложна била украсата, толкова по-висок статус имал собственикът на дома. Едни от най-красивите образци на този вид дърворезба са двете резбовани слънца в Даскаловата къща в гр. Трявна.

Църковната ажурена дърворезба била най-сложна. В много български църкви до днес се пазят изключително красиви дървени иконостаси.

Иконостаси в църквата „Рождество Богородично“ в Рилския манастир

Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.   

Творба от Бойчо Владимиров, дърворезбар 

В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запада, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми – цигарета, албуми, по-рядко мебели. 

Днес все още има творци, които продължават и популяризират българските традиции в този красив и труден занаят! Нека им благодарим!