Български поговорки: Труд и сполука

Какво можем да научим от натрупаната с годините българска народната мъдрост за труда и сполуката в живота? Припомняме някои от най-популярните български поговорки и пословици, съхранили поуките от придобития житейски опит на нашите предци. 

Всяка работа си хвали майстора. 

Без труд почивката не е сладка.  

Който няма, не му е свидно. 

Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.

Имане без труд лесно се пилей. 

Бог помага, ала в кошара не вкарва. 

Боднеш пръчка, пиеш вино. 

Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти. 

Желаеш ли чуждото, загубваш своето. 

Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!

Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл. 

Каквото посадиш, такова ще пожънеш. 

Работата на ум учи. 

Лозето не ще молитва, а мотика.  

Мързеливият два пъти работи, а скъперникът два пъти плаща. 

Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре. 

Лесно е да кажеш, мъчно е да докажеш.

Който е копал лозето, той ще яде гроздето.

Много занаяти, празни му ръце. 

Който е работен, ще бъде имотен. 

Който няма воля, всичко му е неволя. 

От работа тежко, без работа по-тежко. 

Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.

Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш. 

Пари при пари отиват. 

Още:

Български поговорки: Добротата