Той е живо съкровище на България
Знаете ли, че българинът Богдан Богданов е признат от Юнеско за „Живо човешко съкровище“ заради това, че възражда старите традиции в приготвянето на хляб?
Богдан е от Стара Загора, икономист по образование, но през последните години превръща хобито си в собствен бизнес. Решава да прави автентичен български хляб по рецепта на предците ни отпреди хиляди години. Собственоръчно! Богдан сам проучва рецептата и възражда технология, използвана в миналото. Специфичното е, че той сам приготвя маята за хляба – т.нар. квас (жива мая). Неговият хляб съдържа само брашно, изворна вода и сол. За това си начинание той получава признание от Юнеско за „Живо човешко съкровище“.
Квасеният или наричан още „жив“ хляб е бил неизменна част от трапезата на българина в миналото. Нашите баби са месели такъв хляб веднъж седмично. Характерното за него е, че той може да се консумира много по-дълъг период от време, без да мухляса, изсъхне или промени вкусовите си качества.
Счита се, че квасът е като живо същество. Той расте, остарява, понякога заспива и затова трябва да се „подмлади“, т.е. захрани.
Квасът дава силата на хляба, благодарение на него той става мощен, голям и мек. Хората са вярвали, че квасът притежавал магическа сила, че предпазвал здравето на хората, плодородието и имота им. Считало се, че къща без квас е била обречена на болести и бедност. Брашното, замесено с квас, символизирало човешката душа, водата - кръщението, а солта - ума и учението на Словото Божие.
Богдан е от Стара Загора, икономист по образование, но през последните години превръща хобито си в собствен бизнес. Решава да прави автентичен български хляб по рецепта на предците ни отпреди хиляди години. Собственоръчно! Богдан сам проучва рецептата и възражда технология, използвана в миналото. Специфичното е, че той сам приготвя маята за хляба – т.нар. квас (жива мая). Неговият хляб съдържа само брашно, изворна вода и сол. За това си начинание той получава признание от Юнеско за „Живо човешко съкровище“.
Квасеният или наричан още „жив“ хляб е бил неизменна част от трапезата на българина в миналото. Нашите баби са месели такъв хляб веднъж седмично. Характерното за него е, че той може да се консумира много по-дълъг период от време, без да мухляса, изсъхне или промени вкусовите си качества.
Счита се, че квасът е като живо същество. Той расте, остарява, понякога заспива и затова трябва да се „подмлади“, т.е. захрани.
Квасът дава силата на хляба, благодарение на него той става мощен, голям и мек. Хората са вярвали, че квасът притежавал магическа сила, че предпазвал здравето на хората, плодородието и имота им. Считало се, че къща без квас е била обречена на болести и бедност. Брашното, замесено с квас, символизирало човешката душа, водата - кръщението, а солта - ума и учението на Словото Божие.
Той е живо съкровище на България
Прегледан от rodnoto.bg
на
2016-07-20T17:00:00+03:00
Рейтинг:
Няма коментари: