Розетата от Плиска и гаданията на прабългарите

Розетата от Плиска е средновековен български артефакт, намерен при разкопки в старата столица Плиска през 1961. Смята се, че тя е израз на религиозните и космогонични вярвания на прабългарите. 

Розетата представлява бронзов медальон със седем лъча, като на всеки има изсечени по два прабългарски рунически знака. На гърба й е изсечен прабългарският езически знак  IYI. 

Според повечето български изследователи знаците върху седемте лъча на розетата са свързани със седемте подвижни небесни светила, познати по онова време и почитани като богове от някои народи на Стария свят. Това са Слънцето, Луната, Юпитер (Янкул), Венера (Яна), Сатурн (Сани), Марс и Меркурий.  Тези звезди са играли важна роля в древната магия и по името на всяка една от тях са наречени седемте дни на седмицата в Асирия, Вавилон и Рим.
 
Според учените розетата е служила за гадаене и вероятно е била магически уред за предсказване на бъдещето, каквито са добре известни от древността.

Названия на дните от розетата

Смята се, че тя е прабългарски аналог на известната от древността „Звезда на маговете” или „Велик ключ на Соломон”, използвани за предсказания на добрите и лоши дни в седмицата и добрите и лоши часове в денонощието. През кукичката на обратната  страна се вдявала връв, чрез която розетката се въртяла. Знакът или по-скоро денят, на който се спирало въртенето, показвал да ли това, което ще се предприеме на посочения ден, ще бъде успешно или неуспешно.

Освен връзка им с познатите на нашите предци небесни тела, знаците върху розетата имат и друго значение. Ето какви български думи се получават въз основа на звукови стойности, въведени на основата на приликите с линеарните писмености:

ЛЕПИ - подходящ, ХУБАВ
САА  - сянка, ВОДА
ЛОНО – лоно, основа, ЗЕМЯ
ПЕКЕ - пек, ОГЪН
БУРА – буря, ВЪЗДУХ
ЕТИ -  хавщам, започвам, ВЯРА
ВОЛИ – вопъл, викам, ВОЛЯ

Ако думите се свържат в изречение по логиката в азбуката ни, то това би могло да се тълкува по следния начин: чрез ВОЛЯ и ВЯРА се задвижват четирите строителни елемента на живота (ВОДА, ЗЕМЯ, ОГЪН И ВЪЗДУХ), а резултатът е  ЛЕПИ – нещо хубаво. 

Старобългарският символ IYI

Знакът IYI  е изключително древен, среща се в Европа още през Бронзовата епоха. Знакът присъства и на крепостните стени на Плиска. Графемата Y е съставена от V – знака на Чашата-Утроба, предметен символ на Богинята-майка, и Фалическия знак І, поставен отдолу като столче на Чашата, по-скоро като Фалос, оплождащ Утробата. Така ІYІ може да се разглежда като руна-уравнение, която изразява акта на сътворението.

Значението му е все още неизяснено напълно. Основните предположения са, че:
1. Представлява свещеното за прабългарите число 7.
2. Олицетворява предполагаемия главен бог на прабългарите Тангра.
3. Се е използвал като герб на ханската династия Дуло.
4. Се е използвал за кратко след покръстването наравно с християнския кръст.