Българските традиции на Нова година

Броени часове остават до посрещането на Нова година. Народът ни я е наричал Сурва, Сурваки, Сурова, Суроки и Суроздру - все имена, свързани с най-популярния български обичай в този ден от годината - сурвакането. (Повече за сурвакането може да прочетете тук, а как да си направите сурвачка - тук). 

Ето още какви други традиции, свързани с подготовката и посрещането на празника, има народът ни:

Задължително за празника се приготвя баница с късмети. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези, които отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клончета, като броят на пъпките съответства на броя на  овцете, козите и т.н. Баницата се завърта три пъти от майката или бащата и всеки взема парчето, което му се е паднало. 

В наши дни за новогодишната баница най-често се използват късмети, написани на листчета хартия.

Замесва се и новогодишна пита. Тя се разчупва високо и се раздава по старшинство. Най-дбре е парата да остане за дома, иконата или главата на семейството. Ако това не стане, стопанинът може да я откупи.

На празничната трапеза освен баница с късмети и пита, присъстват варен „васильовски“ петел (може също кокошка или пуйка), пържоли, туршия, варено жито, мед, орехи, ошав, чесън, кромид лук, торта и др.

Огънят в огнището се поддържа през цялата нощ. Смята се, че не е на хубаво, ако се остави до угасне.

На входната врата се поставя дрянова клонка. 

Вечерта срещу Нова година в огнището се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, и се гледа как изгарят. Ако пъпката подскочи и пукне, човекът, на когото е наречена, ще бъде здрав и активен през годината. Ако остане да тлее, ще боледува. Най-лошо е, ако почернее и се вдигне пушек.

Ладуването е друг популярен обичай, който се изпълнява в първия ден на новата година. Той представлява гадание за женитба. Изпълнява се от момите, които пускат в котле с вода предварително белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Ритуалът е съпроводен със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

По традиция българският народ посреща Нова година с „Дунавско хоро“ на Дико Илиев. То прозвучава веднага след българския национален химн „Мила Родино“. Това е едно от най-популярните хора в България, считано за символ на жизнерадост, веселба и обновление.