Дан Колов – Непобедимият

Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като „кеч“. Има близо 2000 схватки на тепиха като е спечелил почти всичките – има едва 72 регистрирани загуби.  Два пъти е бил световен шампион тежка категория при професионалистите, три пъти европейски шампион, печели турнир в Япония, в Бразилия и е многократен победител на турнири в САЩ. 

Роден е на 27 декември 1892 в село Сенник, на 7 км от Севлиево. Той е едва на 7 години, когато баща му  умира и се налага да стане овчар, за да се прехранва. През 1905 напуска България и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909 се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за САЩ. Там той работи като хамалин, строител в железниците и миньор. Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Така стартира неговата серия от забележителни победи и успехи по света.

Въпреки че през цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, до смъртта си той запазва българското си гражданство и се бори като български борец. Многократно е казвал, че за него родината е най-милото и свято нещо. 

След 30 години в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Раздава всичките си пари за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него.

Отдава усилията си на българския спорт и създава школи по борба, като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.

Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.

Дан Колов умира в България на 26 март 1940 от туберкулоза. Погребват го срещу Балкана умишлено – „балкан срещу балкан“.

Родният му дом в село Сенник е превърнат в къща-музей. На първия етаж могат да бъдат разгледани снимки на семейството му, както и на много от победите му на тепиха. Изложени са и едни от малкото запазени лични вещи на бореца - конско седло, направено лично за него, и прибори за хранене. На втория етаж е стаята на Дан Колов. Може да се види леглото му, единственият му запазен костюм, бамбуковият му бастун, виенски столове и снимка на неговата последна любов - рускинята Соня. 

В близост до дома му е и неговият паметник.

България помни Дан Колов с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. В спомените на всички той остава великан по сила и по дух. Българин, с който можем само да се гордеем!