Незабравими реплики от филма „Всичко е любов“

„Всичко е любов“ е български игрален филм (драма) от 1979 на режисьора Борислав Шаралиев. Той е една от класиките в българското кино. 

Филмът разказва за двама влюбени - Радо (Иван Иванов) и Албена (Янина Кашева). Радо е момче от ТВУ. При едно от бягствата си в София се запознава с Албена – момиче от добро семейство. Между тях се заражда любов. Албена забременява. Семейството ѝ обаче не одобрява връзката с Радо и майката ѝ я принуждава да направи аборт. Радо усеща, че нещо не е наред и отново бяга от училището. Когато пристига в София, вече е твърде късно. Албена е физически и психически изтощена, а майка ѝ се обажда в милицията да приберат беглеца... 

Припомняме ви няколко незабравими реплики от филма: 

„Значи за пръв път момиче да не ми се разциври. Страшно ми хареса. Не знам к‘во да правя … и се хиля.“

„- Браво, ма!
- Браво я! Аз съм дете инатче и се водя само с добро.
- Кажи сега, ще играем ли?
- Чакай де, ами обяснението?
- Аз не ги обичам тия работи.
- Да, ама и аз не обичам така.
- А как обичаш?
- Ами така. Да се влюбя нещастно и после да ми е мъчно за мене си.
- Слушай, ма, рожбо... Може да не съм голям на години, само че съм си надживял живота двойно и тройно. Ходил съм с милион момичета, с жени! И на никоя не съм се обяснявал. Затова те питам съвсем човешки, ще играеш ли с мен?“ 

„- Радо, аз не мога да ти се сърдя за нищо. Това е много лошо, знаеш ли? 
- Не знам.“

„- Радо, не искам да ставаш нито по-добър, нито по-лош. 
- Добре.
- Бъди си такъв, какъвто си.
- Абе много приказваш.
- Неприятно ли ти е?
- Чу ли кво ти казах?
- Въобще всичко в теб ми харесва и не знам какво да правя.
- Трай ма.
- Само не ми викай „ма“. Моля ти се. И ме прегърни.
- Студено ли ти е?
- Хубаво ми е.“

„Аз не мислех, че така ще стане. Просто с Бени почнахме ужасно. Просто не можех един ден да не я видя. Ставаше ми кофти и тръгвах да я търся.“ 

„Направо ме побъркваше. Вика: „Като ми стане мъчно за тебе, почвам да целувам нещата наоколо.“  

„- Еййй, ще ми откъснеш ушите
- Да не ми бягаш.
- Няма да ти бягам.
- Бягаш ми.
- Ами аз и така ще ти избягам.
- Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе щеше да стане, като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.“

„Тя като ме целуваше, ме държеше за ушите. Да не ѝ бягам. Като ме целуне и главата ми като консервна кутия – празна. Нищо не виждам и не чувам.“ 

„Аз не знам какво е щастие. Знам така - ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво.“

Филма може да гледате тук: