Тайнственият Дяволски мост в Родопите

През Средновековието, в началото на 16 век, султан Селим I издал заповед да се изгради мост над река Арда на мястото на останки от стар римски мост. Да се вдигне мост над бурните и непокорни в миналото води на река Арда не било лека задача. Много майстори се заемали, но така и не успявали и бързо след това силните води отнасяли моста. След многото безуспешни опити местните решили, че мястото е прокълнато и се отказали с опитите. 

Тогава млад майстор на име Уста Димитър се наел да вдигне моста, като пожертва и вгради в него сянката на любимата си. Легендата твърди, че тогава му се явил Дяволът, който му разкрил тайната на стабилния градеж. За да бъде мостът здрав и вечен, майсторът трябвало да вгради образа на Сатаната в него. Но при извести условия – ликът да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне и въпреки това да не е материален. Майсторът получил  40 дни срок за изпълнение на трудната задача.  Ако не е успеел, Дяволът щял да погуби него и любимата му. За изненада на хората и на Сатаната, майсторът се справил и изпълнил задачата в срок. Скоро обаче се споминал и местните така и на разбрали как успял да вгради образа на Дявола. Загадката на моста си останала неразгадана дълги години. До неотдавна...

Това гласи една от легендите за вдигането на забуления в тайнственост и догадки Дяволски мост на река Арда. Мостът се намира на около 10 километра северозападно от град Ардино и на около 40 километра от Кърджали. Близо е до село Дядовци. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5 метра, намира се на 420 метра надморска височина.

Факт е, че и до днес мостът е непокътнат, въпреки буйните води на река Арда. За 5 века нито един зид не е подал, нито веднъж не е претърпял преустройства или укрепване. 

Как майсторът е успял да вгради образа на Дявола?

Мистерията на Дяволския мост вълнува от столетия хората. Според последните анализи ликът на Сатаната наистина съществува и е вграден точно по указаните в легендата условия. Той може да се види само при слънчево време, в интервала около 11.00 до 12.00 ч., гледан от нивото на самия бряг.
 

Образът представлява сумарно изображение от моста и отражението му във водите на Арда. Когато образувалата се картина се завърти на 90 градуса наляво се вижда образът на Сатаната.

Другите легенди

Според друга популярна легенда мостът е така издръжлив, тъй като в него е вградена сянката на млада мома, която носила храна на майстора. Скоро след вграждането на сянката, тя починала. Мотивът за вграждането е добре познат в българския фолклор. Според него, за да бъде една нова постройка, била тя мост, чешма или къща, издръжлива на природните стихии, трябва да се „зазида” сянката на човек. Обикновено това е жената на майстора или неговата любима. След това девойката залинява и умира, а смъртта й е цената, която майсторът плаща за устойчивия си труд. 

Друга от легендите гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола и оттам идва и името му.
 

Има предания, че името на моста идва и от грохота на буйните води на Арда, които вдигат страшен шум, наподобяващ  смеха на Сатаната. Местите вярват, че нощем около него се случват страшни неща и избягват да минават от там след залез слънце.

Любопитно е също така, че върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наречен „Печатът на Соломон”. 

 От 2013 мостът е по-леснодостъпен, след като черният път от Ардино до него беше асфалтиран. В района има изградена зона за отдих и живописни природни пътеки.

През 80-те години в района и на самия Дяволски мост са снимани сцени от българския филм „Време разделно” по едноименния роман на Антон Дончев.