Любопитни факти за сурвакането

Сурвакането е традиционен български обичай, който се изпълнява в първия ден от новата година - Васильовден. Изпълнява се със сурвачка, която се прави от дрянова клонка или друго плодно дръвче. Народът ни вярва, че има магическа сила да предпазва от беди, да носи здраве и дълголетие. (Как да си направите традиционна българска сурвачка може да прочетете тук). 

Сурвакарите обикновено са деца от 4 до 12 години, които със сурови дрянови клонки или т.нар. сурваки благославят и наричат за живот, здраве и плодородие. Има сведения, че в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките.

Сурвакари от Софийско, снимка: Държавна агенция „Архиви“ 

Децата сурвакат гърбовете поред на всеки член от семейството по старшинство и наричат:

Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!

След това домакините ги даряват с пари, плодове, орехи, сушени плодове и малки подаръци.

На много места в този ден тръгват маскирани сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукурите са мъже, облечени в различни дрехи, обикновено носят богато украсени маски и са силно гримирани. Целта на този мъжки карнавал е да прогони злото, демоните и злите сили надалеч. За целта кукерите носят със себе си и различни предмети, които вдигат голям шум и врява – звънци, хлопатари, гайди, кавали, тъпани и др. 

Съвременни форуми като фестивала „Сурва“ в Перник поддържат този народен обичай жив. Припомняме, че наскоро „Сурва“ бе признат от ЮНЕСКО за обект на световно наследство. (Повече за традициите на фестивала може да прочетете тук).