Сложи земята бяла одежда...

Припомняме ви една новогодишна песничка, писана от българския поет и драматург Недялко Йорданов преди 20 години. Песничка, която звучи повече от актуално и днес... 

Празнична песничка

Усмихни се бе, човек, стига гледа криво.
Хайде чашата вдигни и кажи: Горчиво!
Тази вечер забрави истината гола -
имаш вино, имаш хляб и дори - пържола.
И какво, че ден за ден караш еле-еле.
С виличката си бодни киселото зеле.
За какво ти е, кажи, вечно да си кисел?
Има смисъл тоз живот, все пак има смисъл.

Сложи земята бяла одежда...
Значи изглежда, че има надежда!
Не се обръщай - гледай напред!
Нова година - нов късмет.

Някой ден във този мрак ще изгрее слънце
и ще ни завиждат пак чехи и румънци.
Ще се справим, ха на бас, с днешните проблеми
и ще види пак светът колко сме големи.
Ще се свърши с този глад, ще живеем харно:
на децата - шоколад, в къщите ни - парно.
Баницата завърти като на лотария
и късметът ще се спре точно пред България.

Сложи земята бяла одежда...
Значи изглежда, че има надежда!
Не се обръщай - гледай напред!
Нова година - нов късмет.

Недялко Йорданов

Недялко Асенов Йорданов е български поет и драматург, носител на награда "Златен Орфей" за цялостно творчество през 1997. Роден на 18 януари 1940 в Бургас. От 1963 година до сега работи единствено в театъра. До 1983 година е драматург на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска", а от 1983 до 1990 година е художествен ръководител на същия театър. От 1990 до 1999 е драматург и режисьор на театър "Възраждане" София.