Иванка (от Иван Вазов)

Честит Ивановден на всички именници! По повод днешния празник ви припомняме едно българско стихотворение от Иван Вазов:

ИВАНКА

Недей слуша, недей вярва,
         миличка женице,
хорски думи ядовити,
         лошите язици.

Хората са тъй от време:
         за злото способни,
очите йм са завистливи,
         сърцата им – злобни.

Чуждото добро боде ги,
         нивга не почиват...
Твойте сълзи ги не стряскат
         или ги разсмиват.

Нявга ти бе красна, млада,
         с поклонници много;
ти грееше, ала днес си
         наказана строго.

Ти въздишаш, ти сe мислиш
         добрините прежни,
в миналото ти живееш
         сред теглата днешни.

Никой тебе за утеха
         не каза две думи,
ти чу думи и обиди,
         тежки кат куршуми.

Аз те срещнах и разбрах те
         със вълненье скрито;
видях в теб душа прекрасна
         и сърце разбито.

И със нежност аз съзрях те
         и в борба със злото
свалих тварът от сърце ти –
         срамът от челото.

Ти можа веднъж да кажеш:
         ази съм щастлива!
Видя, че любовта в тебе
         йоще била жива.

Но защо си дните мръщиш
         с тез съмненья грозни?
Защо даде ухо лесно
         на чуждите козни!

Недей кълня, недей мрази!
         Вражда не прилича
кат на теб жена родена
         само да обича!