Бабинден е!

На 8 януари българите отдаваме почит и благодарност на своите баби акушерки, които в миналото са били единствената родилна помощ. Те са помагали не само в мига на самото раждане, но и преди и след него. Бабите са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се определи полът му, как да се предпази от лоша орис. Съществуват много народни поверия и суеверия относно това, какво трябва да се прави и какво – не, за да се роди здраво дете - вижте част от тях тук. 

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес празникът е изгубил много от обредните си обичаи, но на места все още се празнува и е свързан с много смях и веселие.

Рано сутрин на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа.  Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. При миенето бабата хвърля вода нагоре за здраве и берекет и подскача, за да са пъргави децата. Жената дарява бабата, а бабата връзва на детето  мартеничка от бял и червен конец и паричка и също дарява жената. 

Бабата обикаля къщите, където е бабувала и къпе малките. Носи бяла и червена вълна, мед и просо. На този ден бабата акушерка слага богата трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости. Веселбата е бурна, с пиперливи подхвърляния и закачки. Наричанията и припевките са свързани със сексуалния живот, зачатието и раждането. Пеят се песни за семейството, любовта... По-късно към празненството се присъединяват и мъжете.

На места се прави т.нар. Влечугане (къпане) на бабата. Жените я открадват и извършват обредно къпане на кладенеца или реката. Вечерта празникът завършва с голямо хоро на мегдана. 

През 1951 Бабинден е обявен за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите (тогава се е празнувал на 21 януари, по стар стил).