Шопската салата на 60

Знаете ли, че тази година шопската салата навършва 60 години? Рецептата за шопска салата е създадена от професионални готвачи от „Балкантурист“ през 1956 и за пръв път се появява в менюто на ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (днес „Св. Константнин и Елена“).  Така се ражда една от емблемите на българската национална кухня и  едно от най-популярните предястия, с което чужденците свързват родината ни.

Първоначално шопската салата се сервира в ресторантите на „Балкантурист“ и постепенно се налага и в домашната кухня. От измислянето си до днес рецептата е претърпяла множество изменения. И днес съществуват различни варианти за приготвянето й. Първата рецепта за шопска салатата се появява през 1956 в „Книга за домакинята“ (П.Чолчева и Ал.Русева). Тя включвала: печени чушки, домати, краставици, кромид лук, магданоз, люта чушка, олио и оцет. Познатите съставки, без сиренето. То се налага като задължителен елемент едва през 70-те години. През 70-те и 80-те години шопската салата става толкова популярна сред чуждестранните посетители, че започва да се приема за национален кулинарен символ. 

Вероятно сте изненадани, че това емблематично българско предястие е на такава скромна възраст. Причината за това се крие в доматите. Историческите справки показват, че почти до средата на 20 век червените домати не са били сред често срещаните зеленчуци на трапезата на българите. Те ги консумирали основно обработени (като добавка под формата на пюре или доматен сок) и зелени (в туршии). Затова спокойно можем да кажем, че измислянето на шопската салата е революция в българската кухня и сурови червени домати намират трайно присъствие на трапезата ни. Традиция в България е шопската салата да се консумира с ракия.  

Това типично нашенско ястие, събрало в себе си и цветовете на българския трибагреник, е любимо и на европейците. В проведено през 2014 онлайн допитване на Европейския парламент, българската шопска салата успя да изпревари десетки традиционни ястия на Стария континент и си спечели титлата „любимо национално ястие на европейците“.