Надиграване от старите ленти

„Играчите застанаха един срещу други и едновременно почнаха. Дъбакът чевръсто застъпя срещу Христина. Тя се затича леко на пръсти и го замина. Двамата се изгледаха от глава до крака, като че искаха да покажат надмощието си един пред друг, и заиграха един срещу други. Христина размаха с кърпата, изви като лебед бялата си шийка и леко се понесе във вихъра на веселата свирня. Лицето й пламна, унесено се полусклопиха босилковите й клепки, завълнуваха се облите й гърди.
Дъбакът пък съвсем беше се забравил. 
С ръце, нехайно кръстосани отдире, той подскачаше като елен, заставаше с чудни движения срещу противницата си и заситняше, та сякаш се поколваше на едно място. После, като отърсваше глава да окапе едрата пот, която обливаше лицето му, той правеше движение, като че ще скочи назад. Христина, която дебнеше всяка негова стъпка, излеко и на пръсти политаше към него, но той подскачаше напред и тя неволно се намереше толкова близко до него, че усещаше дъха му и топлината от пламналото му мъжко лице. Той полека-лека се отдалечаваше и неусетно я увличаше по себе си, като че се шегуваше. Едно надмощие, едно мъжко надмощие личеше във всяко негово движение и Христина неволно падаше под силата му. Унесена, тя се мъчеше да победи, но след едночасова борба спря отмаляла и запъхтяла. И като отри потта от лицето си, едвам продума от умора:
— Не мога вече… Надигра ме!
И един страшен срам щеше да я разплаче.
— Надигра ме, признавам — повтори като на себе си тя.
Гайдарят престана да свири.
Дъбакът направи последен скок и също запъхтян и уморен, спря. В навалицата избухна весел смях. Стотина гърди си отдъхнаха, стотина премрежени от гледане очи се изясниха. Другарките на Христина почнаха да я подкачат.
Дядо Корчан стоеше усмихнат.
Дъбакът изтриваше потта от лицето си.
— Е, надигра ме — признавам! — рече засрамено противницата му и скри лицето си в ръце.
Навалицата отново весело зашумя.
— Облога, облога да се изпълни! — завикаха някои и почнаха да подкачат Христина.
Тя дигна глава и почти през сълзи отговори:
— Що? Аз стоя на думата си!
Шумът утихна. Тия думи бяха толкова смели!
— Да, аз стоя на думата си! — повтори твърдо тя, като се обърна към Лазар Дъбака.
— Истина ли? — поиска повторно да чуе той.
— Истина! — рече твърдо тя.
Дъбакът пристъпи при нея и пред всички завърза златния наниз на шията и.
— Тогава да те заведа у дома.
— Заведи ме! — рече тя, като го улови за ръката.
Лазар се усмихна и я поведе надолу към селото.
Навалицата зашумя весело по тях и ги последва.
Ей, Дъбак, ами ветрената мелница? — викна дядо Корчан след тях.
— Аз си намерих друга! — отговори весело Дъбакът.
Глухият старец се засмя така сърдечно, че лулата падна от устата му.“

Откъс от „Ветрената мелница“ на Елин Пелин

Вижте надиграването между Христина и Дъбака (Емилия Радева и Коста Цонев) във видеото. Сцената е част от българския игрален филм „Сиромашка радост“ от 1958. Лентата е създадена по разказите „Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“ и „На оня свят“ на Елин Пелин.