11 любопитни факта за Бачковския манастир

На 15 август (Голяма Богородица) Бачковският манастир чества храмовия си празник. Близо 20 хиляди богомолци се очаква да посетят днес светата обител. 

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина манастир в България след Рилския и един от най-посещаваните. Намира се на около 10 километра южно от Асеновград, в южния край на родопското село Бачково. 

Манастирът е основан през 1083 от грузинеца Григорий Бакуриани — военен управител на Византийските владения на Балканския полуостров. Първоначално се развива като център на грузинското монашество. От 1206 е в пределите на възстановена България. Какво още знаем за втория най-голям манастир в България и един от най-старите на Балканския полуостров?

Ето 11 любопитни факта:

1. Манастирът е оцелял при турското нашествие в края на 14 век. Смята се, че след превземането на столицата Търново и падането на България под османско иго, в него е бил заточен последният български патриарх Евтимий Търновски, а в началото на 15 век тук работят неговите ученици. Този факт превръща Бачковския манастир във важна светиня за българите. 

2. През 15 и 16 век манастирът запада и има оскъдни данни за неговата история. Възстановен е отново през 17 век. Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-те и 40-те години на 19 век.

3. Най-голямата светиня на манастира е старинната чудотворна икона на Света Богородица, дарена от двама грузински монаси през 1311. Тя е със сребърен и златен обков и се съхранява в главната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица“. Счита се, че е творба на св. апостол и евангелист Лука. Хиляди вярващи посещават всяка година манастира, за да се помолят на чудотворната икона.

4. Главната манастирска църква „Успение на Пресвета Богородица“ е вдигната през 1604 върху основите на старата църквата от времето на основателя Григорий Бакуриани. Тя е построена по образец на светогорските триконхални храмове. 

В нея се пази един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи (от 17 век). Точно до главния храм се намира древната църквата „Св. Архенгели“. Твърди се, че тя е издигната от император Алексий I Комнин. Според археологически данни е строена преди 13 век и навярно обновена през 14 в. от цар Иван-Александър. 

5. На приземния етаж в южното крило на манастира може да се разгледа старата трапезария, в която монасите са се хранели в продължение на векове. Тя е изградена в началото на 17 век едновременно с главната църква. Запазена е мраморна маса, която според надпис върху нея е изработена през 1601. 

Помещението е изписано с уникални стенописи, които могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци и с живописта в трапезарията на главния атонски манастир Великата лавра „Св. Атанасий“. 

6. В южния манастирски двор се намира църквата „Св. Никола“, строена от 1834 до 1838 при цялостното разширение на манастира, което започва по това време. 

Храмът впечатлява със стенописите си, дело на Захари Зограф. През 40-те години той изписва вътрешността и открития притвор на храма. Интересно е, че в обширното изображение на Страшния съд той добавил сред грешниците портретите на някои от тогавашните пловдивски първенци. Сред тях за пръв път прави и свой стенописен автопортрет.

7. Върху северната стена на манастирската трапезария се намира най-голямата панорамна стенописна композиция в България - „Посещение на гости на манастирския празник“. Тя е изрисувана през 1846 от живописеца Алекси Атанасов и представлява разгъната панорама на Бачковския манастир. Той изобразява редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.

Горният етаж на Костницата

8. На около 400 метра източно от основните здания на манастира се намира Костницата – най-старата манастирска сграда. Реставрацията на двуетажната гробищна църква и нейните стенописи е завършена през 2002. На долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенoпис от 12 в. е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините.

9.  Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена. Забележителен е сребърният дискос, подарен през 1644 от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.

10.  В манастирската библиотека се пазят ценни ръкописи и редки старопечатни евангелия  - през 30-те години на 20 век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които представляват истинска литературна съкровищница. 

11. В манастирския двор растат редки растителни видове – джинджифил, китайски бор, райска ябълка, лаврово дърво.

Вижте още:

11 любопитни факта за Рилския манастир