Лястовицата – символ на доброто

Пролетта вече е тук. Тук са вече и лястовиците, за да възвестят новото начало и пробуждането на живота. Народът ни вярва, че тези прелетни птици са символ на възраждането, светлината и доброто. 

Легендата разказва, че лястовицата е произлязла от млада невяста, която дълги години говяла (мълчала) пред свекър и свекърва, накрая я помислили за няма и си довели нова булка в къщата. А невястата се помолила на Господ да я превърне в птичка и да литне надалече. Превърнал я Господ в лястовица, излетяла тя през комина и цялата станала черна от саждите. Свекърът й бил наблизо, дръпнал я за престилката, тя се скъсала. От това е и разцепената лястовича опашка. 

Лястовичето гнездо

Щастие е да видиш лястовичка, но още по-хубаво е, ако тя свие гнездо в дома ти. Лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разваля. 

Счита се, че да разрушиш лястовиче гнездо, да убиеш лястовичка или да счупиш яйцата й, е голям грях и предвещава лоши неща. Вярва се, че лястовичето гнездо има лечебна сила. В народната медицина то често се използва, за да се развалят лоши магии.  

Пословични са сръчността и майсторството, с които лястовицата строи гнездото си. Затова тя също се счита за символ на домашния уют и бащиното наследство. 

Майчината грижа

Пословична е и грижата и закрилата на лястовицата за нейните малки. Казват, че лястовицата много добре познава билките и ако някое от децата й се разболее, тя прелита до пустинята и донася необходимата трева, слага я на очите на малкото и то проглежда. Колко силна може да бъде тази майчина любов ни е показал Ангел Каралийчев в приказката „Майчина сълза“.

Бялата лястовица

Вярва се, че да видиш бяла лястовица е на голямо щастие. Бяла лястовица се среща изключително рядко и народът ни я приема като символ на вярата, надеждата и новия живот. Символ, който вдъхновява Йордан Йовков да напише може би най-тъжния, но и най-оптимистичния разказ в българската литература - „По жицата“.