Цветница е!

В неделята след Лазаровден отбелязваме Цветница. Празникът е популярен още и като Връбница и е посветен на тържественото посрещане на Исус Христо в Йерусалим. Върбовите клонки символизират маслиновите клонки, с които Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него маслинови, палмови и лаврови клонки. Оттук идва и обичаят на този ден домовете да се окичват с осветени в църквата върбови клонки за здраве. 

На Цветница се изпълнява и лазарският обичай „кумичене“. Лазарките се събират и отиват на реката. Всяка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче - „кукла“. Подреждат се една до друга и едновременно пускат китките във водата. Девойката, чиято китка бъде понесена най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките и се радва на особена почит от останалите момичета. В този обичай момичета гадаят и кога ще се омъжат. Колкото по-бързо водата понесе китката им, толкова по-скоро ще се задомят.

Въпреки религиозния си произход, народът ни възприема Цветница повече като пролетен и цветен празник, свързан със събуждането на живота. Като ден на цветята, на младостта и на раждането на нов живот. Цветята от антични времена са символ на пролетта, красотата, младостта, растежа и радостта. 

Най-много българи празнуват своя имен ден на Цветница. По последни данни на НСИ това са над 381 хиляди жени и мъже с имена на цветя и дървета. Да са живи и здрави!