24 май е! Ден на българската просвета и култура

Паметник на Св. Св. Кирил и Методий, гр. Пазарджик

24 май е! Днес празнуваме един от най-големите, любими и светли празници в родината ни - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Днес почитаме и делото на светите братя Кирил и Методий. 

За пръв път празникът се отбелязва като всенароден на 11 май 1851 в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив  по инициатива на Найден Геров. 11 май е датата, на която църквата почита паметта на двамата братя. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес честваме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Република България 24 май е обявен на 15 ноември 1990. 

Делото на Солунските братя Кирил и Методий

Братята Кирил и Методий имат основен принос за разпространяването на християнството на славянски език. Със създаването на глаголицата светите братя дават възможност на обикновените хора да се молят на роден език и по този начин допринасят съществено за разпространението на славянската писменост и култура. Двамата братя участват в множество мисии, най-известната от които е Великоморавската. 

Кирил и Методий  са родени в Солун през 19 век. Методий - през 815, а Кирил - през 827. Израстват в богато и високопоставено славянско семейство. Методий е най-големият от общо 7 момчета, а Кирил – най-малкият. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо. Кирил се записва да учи в Магнаурската школа, където по-късно става преподавател по философия. Методий става игумен на манастира Полихрон. Тайно от всички един ден Кирил напуска Цариград и отива при брат си в манастира. През 855 братята създават глаголицата - славянската азбука. В годините след това се заемат да проповядват християнството на достъпен славянски език. 

През 865 братята се отправят към Рим, където Кирил постига каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869. След смъртта му Методий продължава да разпространява славянската писменост до края на живота си. Умира на 6 април 885. Техните ученици - Сава, Климент, Горазд, Наум, Ангеларий, продължили делото им. 

Ролята на България за разпространението на славянската писменост

България изиграва ключова роля за разпространението на кирилицата по света и обединението на славянските народи. След смъртта на Методий през 885 тогавашният папа Стефан V забранява богослужението на славянски език и учениците на светите братя са принудени да избягат. Някои от тях, начело с Климент, Наум и Ангеларий, тръгват към българската крепост Белград, където получават подкрепа от княз Борис I. 

Българският княз посреща учениците на Солунските братя и подема мащабна просветителска дейност. По негова заповед се създават две главни просветни средища – Наум оглавява това в Плиска, а Климент – в Охрид. С годините учениците на Кирил и Методий превеждат и съставят много сборници с текстове. В резултат на просветната и книжовната им дейност, България се превръща в основен център на славянската писменост. Смята се, че азбуката кирилица е създадена от Св. Климент Охридски (повече за кирилицата и глаголицата може да прочетете тук).