Обект на световно наследство: Нестинарство

Нестинарството е един от най-старите български обичаи. Смята се, че този тайнствен ритуал  води началото от езическия култ към огъня и слънцето. Популярен е в цяла България, но в автентичния си вид в миналото се е изпълнявал само в няколко села в Странджанско.  През 2009 нестинарството е включено в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.

Нестинарите са танцьори, които играят свещен танц боси върху жарава, без да изпитват болка. По време на ритуала те обикновено държат в ръце икона на Св. Константин и Елена. Счита се, че светците ги закрилят и предпазват нозете им от парещата жарава. 

Как се е изпълнявал обичаят в миналото? 

Ето как големият български фолклорист академик Арнаудов описва обичая:

“Аязмото, дето стават игри и богослужения, се намира обикновено извън село, често сред гората... Тук стават боричкания, надбягвания, хора`, слагат се трапези; тук се пие и пее до вечерта, когато отново процесията се туря в движение към село, дето ще стане нощното огнеиграене... Когато се заиграе по нестинарски едно буйно хоро назад и напред, настъпил е моментът за навлизане в жаравата. Онези, които се усетят тогава “прихванати”, напускат бързо хорото, момите обикновено – най-напред, събличат дрехи, за да останат само по ризи и бели гащи или пък не се събличат, а само се събуват боси и нагазват в огъня. Преди това те биват прикаждани от някоя стара жена с тамян, който те жадно поглъщат; палят вощена свещ и се кръстят; тъпанаpите отиват да думкат при тях, сякаш настройвайки ги още по-силно; и някой им дава или те сами грабват опашатата икона, която държат в ръце, когато газят в огъня...”

Счита се, че изпадналите в екстаз нестинари (предимно жени), получават видения свише и могат да предсказват бъдещето. Преди ритуала те спазват строги пости, не пият алкохол и се въздържат от лоши мисли и действия, за да проявят магическата си дарба.   

Последната българска нестинарка?

Днес нестинарството се е превърнало в атракция, която обикновено се изпълнява на специални празници или събития. А в ролята на нестинари влизат обучени да ходят върху жарава професионалисти. 

Последната истинска нестинарка, живяла по нашите земи, е баба Злата Даскалова от село Българи. Тя умира през 1970. Разказват, че няколко дни преди празника на Св. св. Константин и Елена, жената изпадала в треска и започвала да изстива. Въпреки че било лято, тя палела печка, за да се топли.  Навръх празника тялото ѝ ставало ледено студено. Баба Злата винаги танцувала с пуснати краища на забрадката си, а след това върху нозете й нямало и следа от изгаряния. 

Баба Злата

Жителите на селото твърдят, че всичките й предсказания за бъдещето на България досега са се сбъднали. Днес всеки може да пренощува в родната й къща в село Българи. Домът й е превърнат във вила за гости „Нестинарка“, от която се открива величествена панорама към Странджа планина.

Прочетете още: 

Обект на световно наследство: Чипровските килими

Обект на световно наследство: Бистришки баби

„Сурва“ вече е обект на световно наследство