Посрещаме лятото

В нощта срещу 21 юни точно в 1,34 часа настъпва астрономическото лято. 21 юни е най-дългият ден в годината. Денят, в който слънчевите лъчи греят най-много време. 

В разгара на лятото ви припомняме няколко български стихотворения, посветени на слънчевите летни дни.

Лятно утро 

Сладък дъх повява рано
от цветята свежи.
Ясно слънце откъм изток
златен кръг бележи.

Ето го, сега ще светне
горе на балкана,
покривите ще огрее,
а после мегдана.

Пойни птици ще здрависа
от зори, що пеят,
и поточетата бистри,
тихо що люлеят.

Всичко то ще да здрависа,
всичко ще подкани,
да започне с нови сили,
работа да хване.

от Чичо Стоян

*   *   *

Летен ден 

Денят е дълъг, тих, неизчерпаем —
като в сърцето ми към тебе обичта,
като полето, чезнещо в безкрая.

Далеч от грижите и от света,
сама съм сякаш лес, над който е валяло,
и езеро, през утрин засияло.

Душата, пълна с мед и аромат,
като пчела се вечер упоена връща
и всеки храст и цвят й е познат.

А през деня притихналата къща,
заспала в мрежата на лятната омара,
един след друг прозорците разтваря

и диша този лъх неуловим
на ягоди, на мащерка и на сено,
за който в градовете се топим.

И аз усещам живото звено
на обичта в света, обгърнало ни двама
над всякаква тревога и измама.  

от Елисавета Багряна 

*    *    *

Лято 

Слънцето припича,
глъхне нейде звън.
Хайде бързо всички
да излезем вън.

Бяла перуника
праща мирис благ.
Вятърът ни вика
на лудешки бяг.

Над градини росни
литва цветен прах.
Бодро да се носи
волният ни смях.

В малки и големи
радост да искри.
Лятото е време
само за игри!

от Петър Динчев

*   *   *

Горещо лято

Мълчи притихнала гората,
не трепва в жегата лесът
и чува се сред тишината
на ручей сребърен гласът.

Оглася бодро и звънливо
леса безгрижният поток
и буди чудото пенливо
дола задрямал и дълбок.

Далече мяркат се полята,
обвити в златна мараня
и чакат жадно небесата
да пратят хлад и ведрина

от Ангел Попов

*    *    *

През стъкло от лято 

На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.  

Петя Дубарова 

 А какво е лятото за вас?