Живописният Черепишки манастир
Този манастир е сгушен на едно от най-живописните места в родината ни. Обграден от красива зеленина, величествени скали и водите на река Искър, Черепишкият манастир определено омагьосва с красотата си.
Намира се близо до село Лютиброд, на 10 км от Мездра и на около 85 км от София. До манастира се стига лесно от София по главния път Е79 през Искърското дефиле. На около 5 км преди Мездра има отбивка, която след 4 км води до манастира. Може да стигнете и с влак по направление София – Мездра, като слезете на гара Черепиш.
Манастирът е основан през управлението на цар Иван Шишман. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396. През вековете на робство храмът многократно е бил опожаряван и възстановяван. Днес светата обител включва няколко живописни постройки, сред които се откроява църквата „Св.Георги“.
Въпреки многобройните преустройства, храмът е съхранил първоначалния си вид, включително и част от стенописите си. Едни от най-забележителните съкровища на манастира са иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана преди повече от 170 години. Любопитно е, че тук Иван Вазов е написал разказа „Една българка“, както и много от произведенията си. В манастира има специален кът, в който са изложени вещи на писателя и негови творби. Тук се съхранява и сабята на Христо Ботев.
Истинското очарованието на манастира обаче се разкрива, погледнат от заобикалящите го скали. Специална пътечка до изхода на последния тунел преди манастира, води до удобна скална тераса, от която се разкрива смайваща гледка.
Снимка: Черепишки манастир |
Снимка: Черепишки манастир |
Въпреки многобройните преустройства, храмът е съхранил първоначалния си вид, включително и част от стенописите си. Едни от най-забележителните съкровища на манастира са иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана преди повече от 170 години. Любопитно е, че тук Иван Вазов е написал разказа „Една българка“, както и много от произведенията си. В манастира има специален кът, в който са изложени вещи на писателя и негови творби. Тук се съхранява и сабята на Христо Ботев.
Живописният Черепишки манастир
Прегледан от rodnoto.bg
на
2016-10-29T23:30:00+03:00
Рейтинг:
Поздравления за полезната информация
ОтговорИзтриванеи за фантастичните снимки!
Благодарим за добрите думи:)
ИзтриванеБлагодаря! Това дивно красиво място, Черепишкият манастир ме връща в най-съкровените и романтични спомени. Красотата на Природата е божествена и недостижима, а Бог е сгрешил, че не е преместил рая в Черепиш. Живял съм в това райско кътче 2 години и съм положил началото на реставрацията на стенописите в църквата . Бяхме група реставратори момичета и момчета към Национален институт за паметници на културата (НИПК) София. Такива групи имаше из цяла България, които работеха за запазване на красотата на историческото ни минало, което днешните управници опустошиха и изопачиха. Групата ни имаше още 3 обекта църква във Видин, църква в Мелник и останки от църква с ценни стенописи в гробището на врачанското с. Ослен Криводол, но централния пункт ни беше Черепиш, където живеехме.. Държавата отпускаше огромни суми за спасение на славното ни историческо минало, пред която красотата чуждите туристи се покланяха.. Институтът за реставрация разполагаше с огромна сграда на Дондуков, с най-модерни лаборатории и специалисти от всякакъв род, но дойде първобитната демокрация и така реставрира НИПК и България, че ги заличи. Населението на Черепиш беше: средното училището по богословие със собствена църква, манастира "Успение богородична"с 4 монаси, една готвачка и един кравар, ресторант на шосето и варниците за производство на вар, в стола на които се хранехме. Разполагахме с цялата сграда от дясно до къщата на скалата, а сградата под скалата беше в строеж. За две години изживях няколко живота. Преди това не бях влизал в църква, а в Черепиш овладях реставрацията и приложих моя технология за изчистване на стенописите в старата част на църквата и от черните стени се появиха стенописи като, току що излязли от четката на майстора от тревненската школа, изучих религията, но си останах атеист, изучих историята на манастира и от време на време се превръщах в ескуроиовод изучих билките, научих се на тенис на маса и през свободното време играехме с колегата и един приятел монах Паладий изучих фотографията, имахме си фотолаборатория, занимавах се китара и какво ли не още... Мил, незабравим Черепишки спомен! Поздрав!!!.
Изтриване