В памет на големия Евтим Евтимов

На 82-годишна възраст си отиде един от най-обичаните и четени български поети - големият Евтим Евтимов. 

Българската литература изгуби един изкусен майстор на любовната лирика и на много стихотворенията, станали текстове на популярни български песни. 

Припомняме ви няколко от най-хубавите му стихотворения: 


Ще заровя очите си

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежко̀ на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка оттам ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.

Ако ти си отидеш за миг. 



Обич за обич 

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич. 



За две ръце

За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа

при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,

едно помни — било̀ е от любов.


Високо

Високо, високо, високо
Високо застани,
Над завист и обида,
Над дребните сплетни.
Високо, високо, високо
Над завист и обида,
Високо, високо, високо
Високо да те видя.
Високо, високо, високо
Над всичко днес бъди,
Ти обич синеока –
Звездите са звезди.
Високо, високо, високо
Ти, обич синеока,
Звездите са звезди,
Защото са високо!
Да те видя - високо застани.
Да те видя над дребните сплетни.
Да те видя - над всичко днес бъди.
Да те видя…


И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.   

Светла му памет!