Започват Горещниците

Горещниците са период от три дни в българския народен календар (15, 16 и 17 юли), празнуван в чест на огъня и за предпазване от огън. Преди смяната на юлианския с григорианския календар датите са били 28, 29 и 30 юли.

Горещниците са най-горещите дни в годината. В тези дни българите вярвали, че огънят слизал от небето и затова много от обичаите в този период са свързани с него.  

Във вечерта на първия ден (Свети Кирик и Света Юлита) се изгася огънят във всички огнища в селището. На втория (Мъченица Юлия) не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се пали нов огън (жив, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня. 

В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че „огън ще изгори къщата или имота (стоката)“. Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето. В този период се забранява изнасянето на огън извън къщата.   

Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината. 

Обичаят е разпространен основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български етнични територии. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна – Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.  

Горещниците се празнуват и от хора, които работят с огън - ковачи, хлебари, калайджии и др.