Вечни цитати от творчеството на Димитър Димов

Димитър Димов е български писател и драматург, автор на шедьоврите „Осъдени души“, „Тютюн“ и „Поручик Бенц“. Майстор на психологическия и социалния роман, героите на Димов са носители на силни чувства и амбиции. Припомняме ви няколко вечни цитата от неговото творчество: 

Из „Тютюн”

 „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.“ 

„И тогава той съзна, че всичко, което ставаше, не можеше да бъде друго и че хората се бореха, страдаха и умираха, а животът вървеше неспирно напред.”  

„Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”   

„По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”  

„Но след малко тя почувствува изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост...”

„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.”  

„Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?” 

Из „Поручик Бенц“

„...нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, ... нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.” 

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.” 

„Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега, предпочиташе втората.”

„Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.”

Из „Осъдени души“

 „Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително "не". Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.”  

„Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така? Защо всичко е илюзия - животът, смъртта, желанието да бъдем обичани...“  

Други

„Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят.“ - „Ахилесова пета“

“Ние постъпихме така, защото от всички чувства, които в момент на колебание управляват човешкото поведение, има едно, което не може да се победи никога. И това е чувството да видиш, да се върнеш и да живееш в родината си!...”  - „Юлска зима“