Да си спомним за Асен Разцветников (и неговите гатанки)

Днес, 30 юли 2016, се навършват 65 години от смъртта на големия български поет и писател Асен Разцветников. Въпреки че е причисляван към един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев, ние помним Асен Разцветников с неговото богато творчество за деца.

След едно литературно четене в Софийския университет той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. След тези разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи и през 30-те години насочва усилията си към творчеството за деца. Написва множество гатанки, стихотворения и приказки, които четем на децата си и до днес.

Ето какво казва за него писателят Ангел Каралийчев, който е и негов приятел: „Когато Асен Разцветников по литературните четения задаваше гатанки на малките слушатели, в салона наставаше необикновено оживление. Гора от ръце се вдигаше нагоре. Всички бързаха да отговорят. Питал съм се неведнъж: защо децата обичат толкова много гатанките? — Защото те са една хубава гимнастика на мисълта, на ловката мисъл, на бързото досещане. На детето не трябва да се поднася произведението като обелен портокал. Нека му се даде възможност само да се потруди при обелването, да се позамисли, да се добере до извода и да изпита радостта на откритието.“

Припомняме ви малко от неговите гатанки от детската книжка „Чудесии, дяволи, залисии“:

1. Воденичка
на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.
Що е то?

* * *

2. Пристигна ни златен гост,
па направи дивен мост.
Прехвърли го над селата,
от край до край на земята,
нашари го с чудна четка —
да пъстрее и да светка.
Що е то?

Кажете ми сега,
не е ли туй д.....! 

* * *

3. Дълга, дълга Бърборанка
няма кости, нито сянка,
пей и тича пълзешката
през нивята, през полята.
Щом я слънце дълго грее,
тя започва да слабее,
тя започва да се свива
и да става мълчалива.
Но заплиска ли я дъжд,
тя набъбва изведнъж,
тя расте и дебелей,
и лудува, и се смей.
Що е то?  

* * *

4. Роглю няма ушенца,
Роглю няма краченца,
а си ходи в полята,
а си гази в тревата.
На гърба му товарче —
вито-вито самарче,
пресрещни го, детенце,
побутни му рогченце —
ще си влезе в товарчето,
в товарчето, в самарчето.
Що е то?

* * *

5. Голо, голо голаче
на скут седи, та плаче
като клето сираче.
Дочуха го момите,
захвърлиха иглите,
изскочиха сред село
с пъстри китки на чело.
Що е то?

* * *

6. С много чудесии
пълен е света —
ето, две фунии
на една греда.

Гредата е, драги деца, жива,
а с фуниите се течност не налива,
че през гърлата им, криви, та и тесни,
преминават само звуци, думи, песни.

Гатанката, вярвам, вече ще решите —
кой от вас не знае, че туй са у....! 

* * *

7. Два извора чудни зная
на едно поле на края —
два извора обистрени
под два слога разлистени.

Никой от тях вода не гребе —
денем те оглеждат божето небе,
а пък нощем се покриват в мрака
с два похлупака.

Чудни извори са те —
имаш ги и ти, дете,
помисли си, па речи,
че се казват те о....! 

* * *

8. Търкул, търкул, Белушко,
какво носиш бе, душко?
— Нося яка премяна,
от бял мрамор изляна,
нося в сърце от злато
будилниче крилато.
Що е то?

По златното му сърце
ти позна, че е я....! 

* * *

9. Ний сме девет момчета,
девет чудни братлета
и едничка сестричка,
кръгла като паричка.
Ний за думи сме неми,

но сме бройци големи,
но сме чудни сметачи —
само дай ни задачи!
Що е то?

Потъркайте си челата
и отвърнете: „ч......!“ 

* * *

10. Дива, дива самодива
покрай плета се прикрива,
там се ражда във зелена риза
и цял живот нийде не излиза.

Пазете си краката, другари,
че тя ще ви близне и опари!

Как се казва тая самодива?
к........!

Отговори: 

1. Часовникът
2. Дъга
3. Реката 
4. Охлювът
5. Гайдата
6. Ушите
7. Очи
8. Яйце
9. Числата
10. Коприва