Незабравими реплики от „Таралежите се раждат без бодли“

„Таралежите се раждат без бодли“ е българска комедия от 1971 на режисьора Димитър Петров. Създаден е по сценарий на Братя Мормареви. Филмът се състои от три последователни новели: „Тревожно явление”, „Хулигани” и „Подаръкът”. И в трите главни герои са група десетгодишни деца, които отстояват независимостта си - в училище, на улицата и вкъщи.

Първата разказва как в средата на учебната година в 4 клас на едно училище идва нов ученик от чужбина — Митко. Оказва се, че не може да играе на морски шах, на бесеница или на каквато и да е друга игра в час по пеене. Но Митко смайва съучениците си с това, че може да си мърда ушите. Това става любимо занимание за всички ученици. Втората новела пресъздава войната между децата и магазинера бай Танас. Тя избухва след като той отказва да приеме празните им бутилки... „Подаръкът” разказва за рождения ден на Кънчо и за един преждевременно открит и изгубен подарък... 

Припомняме ви някои от най-култовите и незабравими реплики от този любим на поколения българи игрален филм: 

Вървят по Брюксел и си мърдат ушите…

*  *  *

- Не можеш.
- Много важно. Да не съм магаре да си мърдам ушите. 


*  *  *

Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е защото жена не се удря. Ама е по-скъпо.  

*  *  *

Бай Танас е само мас!

*  *  *

Ако видите бай Танас, запалете го със газ!


*  *  *

Някои смятат, че уважението е по-важно от подаръка.

*  *  *

- Ще можеш ли да донесеш малко луканка от къщи?
- Ако не я изям по пътя!

*  *  *

Едно от децата за подаръците от родители за рождения ден: „Те дрехи са длъжни да ти купуват.“

*  *  *

В ролята на едно от децата във филма (Митко) участва Димитър Цонев. Големият български журналист си отиде от този свят на 23 август 2016 след прекаран тежък инсулт. Поклон!