Да си припомним гозбите на старите българи

На 12 септември 2016 в България ще излезе една интересна книга, която обещава да ни пренесе в кулинарния свят на писатели, поети, политици и стари граждани от ХІХ и началото на ХХ век. В „Гозбите на старите българи“ (ИК „Бард“) Румяна Пенчева и Мирела Костадинова ни предлагат да седнем около трапезата от едно време и да си спомни вкуса на старите манджи. 

Готвенето като ритуал

Кухнята на българина от ХІХ и началото на ХХ век съвсем не прилича на съвременната, в която „химията храни човека“. В онези години готвенето е ритуал, който трае понякога цял ден. Например само за приготвянето на кекс било необходимо яйцата да се бият с тел поне 40 или 50 минути. И съвсем не е измислица, че сладкишите ставали най-малко с 10 яйца. Готвели се и обикновени храни, с „малко масраф“, които носели наслада за небцето и душата. „Яде коприва, пък носи коприна“, философства народът ни...

В кухните на предците ни, на огнището или на печката с дърва, всеки ден къкрели апетитни гозби, приготвени от чисти и истински продукти. Цвеклото е било чукундур, зехтинът – дървено масло, а сметаната – каймак. Днес храните само наподобяват истинския вкус на маслото, сиренето, месото, яйцата и други основни храни. Готвим в микровълнови печки, тостери, тефлонови тигани, блендери, пасатори, роботи. И все нещо не достига във вкуса на храната...

Естетиката на масата 

Не само продуктите са от значение за добрата кухня. Също и естетиката, с която е предложена храната, и съдовете, в които тя се съхранява. Някога във всеки български дом съдовете за ориз, оцет, брашно, пипер, подправки и т.н. били от порцелан в красиви форми и с кокетни щампи. Медните съдове били калайдисвани, за да греят като слънчогледи. Кухнята била храм, в който се свещенодейства. Навремето само по-първите граждани са притежавали ленени или памучни кърпи за хранене с извезан монограм и медни пръстени, също с монограм. Имали са изящни поставки за рохки яйца, богато изрисувани супници, чинии, вилици и лъжици с флорални орнаменти, съдове за сосове, канички и други съдчета, на които днес дори не знаем предназначението. Грациозни фруктиери от стъкло и порцелан са красели кухните и гостните стаи.

Ето какво пише в една стара готварска книга: „Покривката на масата трябва да хармонизира със салфетките, приборите, чиниите и чашите. Цветът на покривката и салфетките трябва да се допълва от цвета на чиниите и цветята на масата. Стилът на приборите се допълва от стила на чиниите и чашите. Много важно е приборите да бъдат добре изчистени, да имат блясък и да отразяват светлините. Същото важи и за чинийките за масло, чинийките за горчица, солниците, пепелниците и др., които трябва да изразяват и допълват хармонията на масата. Свещниците, ако се поставят, трябва да бъдат също идеално чисти и бляскави“.

Любимите ястия на видни българи 

Винаги сме гледали на българските писатели и политици като на хора, отдалeчени от бита. Но той не е настрани от тях. Би било любопитно да надникнем в тяхното всекидневие. Това са моментите, когато събират на трапезата своите близки и приятели и ги гощават с любими ястия. В писма, дневници, спомени, в писателски бележници са съхранени техните предпочитания в храненето. "Ще е изненада и предизвикателство за читателя да прочете, пък и да сготви ястие или сладкиш по любимите им рецепти", смятат авторите.

Освен рецепти, книгата съдържа и любознателни факти, които изглеждат наивни и дори смешни. Открити са в стари кулинарни книги, вестници, исторически четива, домакински списания и архиви. Те показват светогледа на човека от ХІХ и началото на ХХ в. към историческите факти и сведения, които са ценни дори днес. 

"Илюстрациите също са в духа на нашата идея. С усмивка, разбира се", казват авторите. 

Вижте още: 

Плодова пита по рецепта на Елисавета Багряна 

---------------
Последвай „България е моята родина“ във Facebook, за да научаваш още от позитивното и красивото в родината ни