Кръстовден е

На 14  септември отбелязваме Кръстовден - един от Дванадесетте велики християнски празника. Това е един от четирите дни в годината, в които Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен. Останалите три дни са: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.

Според народните вярвания от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ (изравнява) с нощта. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват.  Народът ни приема, че от Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На този ден се „осветява“ семето за посев. 

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост и не се хапва нищо червено (червен пипер, домати, червени ябълки, червено грозде). На трапезата трябва да има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде.  Най-възрастната жена в семейството омесва Кръстова пита - обреден хляб с украса от кръст върху него.

В навечерието на Кръстовден хиляди хора се събират на едно от най-големите християнски средища в България – Кръстова гора. Според преданието на това свято място е заровена частица от Христовия кръст и хората вярват, че всяка молитва, изречена в нощта срещу 14 септември се сбъдва. 

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите. Именници са: Кръстьо, Кръстина, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Кристина, Кристиян и др.

Честит празник и здраве за всички!