Народна приказка: Магаре боб яде ли?

Един зимен ден Хитър Петър натоварил магарето си с дърва и отишъл в града да ги продаде, та да вземе някой грош. Предлагал тук-там, но никой не искал да ги купи. Зимният ден е къс, а и времето било много студено, та той подкарал добичето с дървата към хана. Ханджията му бил познат. Спазарили набързо дървата, Хитър Петър ги стоварил, вързал магарето в обора да си почине на завет, а той влязъл в гостилницата на хана да се постопли и да се нахрани. Покрай печката били насядали неколцина градски чорбаджии и търговци. Те премятали броениците си, пиели греяна ракия и се шегували помежду си. Премръзналият Петър ги поздравил, но те го изгледали изпод око — не помръднали да му направят място да седне по-близо до печката да се стопли. Хитър Петър стоял прав, тропал със замръзналите си цървули по пода, разтривал ръцете си, дъхал в шепите си и току подвикнал на ханджията:
— Имаш ли нещо готвено?
— Боб със свинско, сега го дръпнах от огъня!
— Сипи една паница и занеси в обора на магарето ми да яде! -подвикнал по-силно Петър над главите на чорбаджиите.
— Магаре боб яде ли? - запитал учуден ханджията.
И чорбаджиите, и търговците погледнали Петра.
— Моето магаре яде - казал той, - занеси му, колкото струва, ще си го прихванеш от сметката за дървата…
Ханджията сипал в една паница от яденето и тръгнал към обора. След него се надигнали и чорбаджиите, и търговците. И те отишли да видят как Петровото магаре ще яде боб.
Мястото около печката се опразнило. Петър това и чакал. Той веднага се настанил на един стол, извадил корав самун хляб от торбата си, отрязъл няколко филии и ги сложил на печката да се затоплят и да омекнат.
Подир малко ханджията се върнал сам и ядосан: 
— Бива ли такава лъжа, Петре? Магарето само помириса боба - дори не го опита.
— Е, магарешка работа - казал Петър. - Щом е тъй, дай, аз ще го изям!
Хитър Петър се нахранил добре, изпил едно кило вино, постоплил се, позачервил се и попитал ханджията:
— Къде се пръждосаха чорбаджиите?
— Засрамиха се, че се хванаха на лъжата ти…
— Това заслужават, щом не зачитат сиромаха за човек! - отговорил развеселен Петър, уредил си сметките с ханджията, станал и си отишъл.