Да си спомним за Ран Босилек (и неговите стихове и приказки)

На 8 октомври 2016 се навършват 58 години от смъртта на големия български писател и поет Ран Босилек. Съчетал рядката дарба на лирика и прозаика, Ран Босилек оставя голямо по обем творчество за деца, събрано в десетки отделни издания и сборници. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. 

Припомняме ви няколко от най-хубавите му стихотворения, които сме чели и препрочитали като деца:

Родна стряха

Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях.

Къщичке на дните злати!
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!  

*  *  *

Родна реч

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

*  *  *

Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“

Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.

И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна. 

Ето и някои от неговите приказки: 

Неволята 
Големанко  
Най-голямото богатство  
Косе Босе  
Всяко зло за добро 
Сполука 
Момче и вятър 
Правда и кривда  
Който не работи, не трябва да яде